Често в практиката възникват житейски проблеми, когато един имот е собственост на повече от едно лице. Съсобственост може да възникне при наследяване на  недвижим имот, при разпореждане с идеални части от собствен недвижим имот, при покупка на имот, когато купувачите са повече от едно лице,  при развод, когато съпружеската имуществена общност от бездялова се превърне в обикновена дялова съсобственост и т.н.

Логично възниква въпросът „Как да прекратим съсобствеността?“, особено когато тя е нежелана. Много често единият от съсобствениците желае да продаде частта си, но другият не желае нито да продава общата вещ, нито да изкупи дела на другия съсобственик. Има случаи в които съсобственик  желае да придобие и ползва целия имот и тези негови намерения не съвпадат с намеренията на другите съсобственици. Често ползващият съсобственик отблъсква другия съсобственик и пречи същия да упражни правото си на собственост в пълен обем. В практиката често се случва наследник на недвижим имот да ползва еднолично имота и целенасочено да не допуска другите наследници до наследствения имот, като действията му често водят до придобиване на цялата собственост по давностно владение и снабдяване с Констативен нотариален акт за собственост.

Първата и най- логична стъпка, която би могла да се предприеме, но само при съгласие на всички съсобственици е, да се прекрати съсобствеността с договор за доброволна делба /Относно предпоставките за сключване на договора за доброволна делба и формата на същия, може да прочетете статията за доброволната делба на нашата интернет страница/.

При липса на съгласие на съсобствениците, относно прекратяване на съсобствеността и начина на разпределяне на съсобствения или съсобствените имоти, може да се пристъпи към съдебна делба. Чл. 34, ал.1 от Закона за собствеността изрично казва, че всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ. Това означава, че всеки съсобственик може да се обърне към съда с молба за извършване на съдебна делба, като искът не се погасява по давност.

Съдебната делба протича в две фази по правилата на глава двадесет и девета, чл.341 и следващите от ГПК и започва с подаване на молба до съда. Компетентен да разгледа делото е районният съд по местонахождение на недвижимия имот, за които се иска подялба. В първата фаза на процеса се конституират или вземат участие всички съсобственици на общия недвижим имот. Освен страните, съдът следи служебно дали всички съсобственици участват в процеса. Тази първа фаза на съдебния процес приключва с Решение, с което съдът допуска делбата и се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съсобственик.

След като решението по допускането на делбата влезе в сила, се пристъпва към втората, същинска фаза, в която се извършва съдебната делба. Във втората фаза на делбения процес съдът назначава съдебно-техническа експертиза, която следва да отговори на поставените задачи от съда и страните, като основната задача е свързана с поделяемост на недвижимия имот и остойностяването на всеки дял. От отговора на поставените задачи най-общо зависи как ще продължи съдебната делба. Ако имотът е поделяем, в тази фаза на процеса може да се определи каква част от съсобствения имот получава всеки съсобственик. Ако имота е неподеляем, съдът постановява решение, с което същия се изнася на публична продан.

Публичната продан на неподеляем имот се извършва от съдебен изпълнител, въз основа на влязлото в сила решение на съда, по правилата на Гражданско процесуалния кодекс.

Настоящата публикация не цели изчерпателност, а само дава насока за етапите, през които преминава съдебната делба.

Всеки конкретен случай има специфика, която се съобразява от адвоката, който е поел Вашия случай и е запознат с документите Ви.

По конкретен казус не се колебайте да се свържете с наши екип!