Адвокатската професия е регламентирана в Закона за адвокатурата.  Този закон урежда придобиването и загубването на адвокатски права, упражняването и организацията на адвокатската професия, както и учредяването и прекратяването на адвокатски сдружения.

        Упражняването на адвокатската професия е дейност, предвидена в Конституцията, за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка.

        При упражняването на адвокатската професия адвокатът се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства. Правозащитната функция на адвоката е свързана с предоставяне на правна помощ и осигуряване на правна защита при поискано съдействие от съответните правни субекти. Адвокатска професия може да упражнява само адвокат, практикуващ самостоятелно или в сдружение по този закон. Адвокат може да бъде само лице, отговарящо на изискванията в Закона за адвокатурата, положило клетва и вписано в регистъра на адвокатската колегия. Правата на адвокат се придобиват и адвокатската професия може да се упражнява от кандидата от момента на неговото вписване в списъка на съответната адвокатска колегия. Адвокатите членуват в адвокатски колегии, които са юридически лица. Техният район, брой и седалище се определят от Висшия адвокатски съвет.

        На основание чл.121, ал.1 от Закона за адвокатурата Висшият адвокатски съвет е приел през 2005г. Етичен кодекс на адвоката. В него се съдържат основните етични правила, които всеки адвокат следва да съблюдава при упражняването на своята професия, и в отношенията си със съда, клиентите и другите адвокати.

       1/ Адвокатът трябва да служи както на интересите на правосъдието, така и на законните интереси и права на физическите и юридическите лица, които са му поверени да отстоява и защитава.

       2/ При упражняване на професията си адвокатът е независим и действа в съответствие със закона, с правилата на този кодекс и законните интереси на клиента, не се влияе от личните си интереси, не се поддава на външен натиск или на чуждо въздействие и предоставя правна помощ, ръководейки се от вътрешното си убеждение.                             

        3/ Адвокатът се противопоставя на всяко посегателство върху неговата независимост и не нарушава професионалната етика с цел да се хареса на клиента, на властите или на трети лица. Взаимоотношенията между адвоката и неговия клиент се градят на основата на доверието, което е и в основата на отношенията между адвокатите и между тях и властите. Такива отношения не могат да съществуват, ако има съмнение в честността, личното достойнство и почтеността на адвоката. 
         4/ Адвокатът е длъжен да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето както и всяко узнато от него при и по повод упражняване на дейността си поверително сведение. Опазването на професионалната тайна е основно и първостепенно задължение на адвоката. Адвокатът може да разкрие поверителна информация само в предвидени от закона случаи.

          Адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно.

           Пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната адвокатът е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия.

            Адвокатът в кръга на работата си има право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент. Пред съда, както и пред всички други органи те имат силата на официално заверени документи.

           Адвокатските книжа, досиета, електронни документи, компютърна техника и други носители на информация са неприкосновени и не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване.

           Във връзка с профилиране на адвокатите. Юридическото образование в РБългария не е профилирано и в университетите се изучават всички задължителни дисциплини и отрасли на правото, такива каквито са утвърдени от Министерството на образованието. След завършване на основния курс на обучение и полагане на съответните държавни изпити и изпит за придобиване на юридическа правоспособност, всички юристи са с еднаква образователно-квалификационна степен. След това всеки юрист сам решава откъде ще започне юридическия му опит. Съгласно Закона за адвокатурата адвокатът има право сам да уточнява в коя област на правото практикува. Моето лично мнение е, че няма как един адвокат да бъде еднакво добре подготвен и в гражданскоправната и в наказателната материя, така че е най-добре усъвършенстването в дадена област и доброто познаване на определена правна материя. Не мисля, че адвокатите които уточняват една или няколко области на работа са по-малко престижни и достойни от своите колеги, които поемат всякаква работа. Още повече, че Закона за адвокатурата указва, че адвокатът не може да поема работа, за изпълнението на която знае или е бил длъжен да знае, че не притежава необходимите знания и подготовка.

          Отношенията адвокат–клиент засягат и възнаграждението на първия. В закона за адвокатурата ясно е формулирано и правото на възнаграждение на адвоката (чл. 36–37 от ЗА). Адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя с договор между адвоката и клиента. Размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован, но не може да бъде по-малък от определения в Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимален размер за съответния вид помощ. За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да се снабди с изпълнителен лист.

          Адвокатът задължително се застрахова за времето на своята професионална дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Минималното задължително застрахователно покритие по застраховките се определя от Висшия адвокатски съвет.

          За неизпълнение на задълженията си адвокатът и младши адвокатът носят дисциплинарна отговорност. Дисциплинарни нарушения са например: нарушаване на адвокатската тайна; системна небрежност или очевидно невежество при изпълнение на професионалните задължения; уговаряне на възнаграждение, по-ниско от предвиденото в наредбата на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа; приемане и осъществяване на правна помощ не по установения от закона ред; нарушаване на професионалната етика, морала и колегиалността спрямо други адвокати или адвокатски сдружения; уронване на престижа и достойнството на професията и нарушаване на професионалната етика и морала и др..

         Изборът на адвокат се основава, както на обективни, така и на субективни критерии. Преди всичко трябва да има доверие между адвоката и клиента. Никъде няма официален регистър или информация за това кой адвокат в коя област практикува. Клиентите се ориентират най-напред по сайтовете в интернет или по препоръка на приятели и познати. Това е донякъде добър ориентир. Но все пак мисля, че е добре всеки клиент трябва да осъществи и личен контакт с адвоката и да изиска от него необходимата легитимация, както и да се поинтересува в кои области е преминал юридическия му опит и стаж. Дейността на адвоката е публична и явна. Моето лично мнение е, че добрият адвокат е този, който винаги се стреми да свърши така възложената му работа, че да не остават неуредени отношения между страните и в последствие да няма нужда от друга инстанция, каквато е съдебната, да разрешава споровете помежду им. Почти винаги има начин с взаимни компромиси и разумни отстъпки да се разреши всеки правен спор извънсъдебно, и на страните да бъдат спестени съдебните дела и разноски. Ако пък стигнете до съдебна фаза на спора, е добре да имате подкрепата на доверен,  компетентен и опитен адвокат.

          Може да се направи справка за статуса на всеки адвокат, на следния адрес: https://public.bar-register.bg/StartPage.aspx?ReturnUrl=%2f. Сайтът съдържа информация дали даден адвокат практикува в момента или не, дали е лишен от правото да практикува. Не се доверявайте на сайтове и информация в интернет пространството, която е анонимна и не става ясно на кой точно ще възложите да извърши определени правни действия от ваше име. Цената на услугата не трябва да е определяща при вземане на решение, а срещата с адвоката и доверието в него. На пазара на услугите много фирми предоставят консултации в различни области, вкл. и по правни въпроси, но те нямат нито процесуалния опит на адвоката, нито носат като адвоката професионална отговорност на свършеното. Добре е да разграничавате техническата и административната услуга от юридическата.

           Във всички случаи, когато се обръщате към адвокат е много важно да знаете кой точно носи отговорността за възложената от вас работа.

От екипа на

Адвокатско дружество „Трендафилова и Гьорчева“