
Възможността съпрузите да сключват брачен договор в България, е въведена с изменение на Семейния кодекс през 2009 година.
За първи път новият Семеен кодекс урежда три режима на имуществени отношения, от които съпрузите могат да направят избор: законов режим на общност; законов режим на разделност и договорен режим.
Брачният договор представлява двустранна правна сделка, с която съпрузите могат да уредят имуществените си отношения, свързани с брака, както и с неговото прекратяване. Брачният договор се сключва в писмена форма, с нотариално удостоверяване на подписите на страните и съдържанието на документа. Ако с договора се прехвърлят или учредяват вещни права, то той се вписва в Службата по вписванията по местонахождението на имота. Брачният договор се вписва и в Регистъра на имуществените отношения между съпрузи, воден от Агенция по вписванията.
Брачният договор може да се сключи преди брака, или по време на брака. Страните са свободни да уредят отношенията си, както намерят за добре, стига договореното да не противоречи на закона и добрите нрави.
Какво могат да договарят страните с брачния договор?
На първо място страните могат да договарят правата върху имуществото, което ще придобият по време на брака. Те могат да договорят, че такова имущество ще бъде например лична собственост на съпруга, който го е придобил, или обща собственост на двамата съпрузи при определени дялове /равни или не/. Могат да се приложат различни режими в зависимост от вида на имуществото – движимо или недвижимо. На следващо място страните могат да уредят правата си върху имущество, което са придобили вече по време на брака и е в режим на съпружеска имуществена общност. Могат да уредят правата си върху имущество, притежавано от тях преди брака. Могат да уредят и начините на управление и разпореждане с имуществото.
С брачния договор съпрузите могат да договорят участието си в разходите и задълженията в семейството. Могат изрично да договорят разделност на задълженията си към трети лица. Могат да договорят и солидарна отговорност.
Важна част, която могат да договорят съпрузите с брачния договор, са имуществените последици при развод, както и издръжката помежду си, ползването на семейното жилище и издръжката на родените от брака деца.
Недопустимо е с брачния договор да се уреждат наследствени отношения между съпрузите. Например съпрузите не могат да отменят принципното правило, че след развода те престават да бъдат законни наследници един на друг.
Брачният договор може да бъде изменян през времетраенето на брака, може да бъде прекратен, както и развален по съдебен ред.
По отношение на брака са приложими и всички основания за нищожност и недействителност на договорите, поради което е добре преди да решите да сключвате брачен договор да се консултирате с адвокат. Адвокатът ще ви насочи според преследваните цели да изберете най- приложимия за вас режим и ще изготви брачния договор.
По конкретен казус не се колебайте да се свържете с наши екип!